Зелените покриви
Изчислено е, че ако всички покриви в градовете се озеленят, градската температура ще се редуцира със 7°С. Зелените покриви имат и много други предимства.

Най-напред да обясним какво е зелен покрив.
Зелените покриви са пространства с растения, засадени върху почвен слой и добре изградена дренажна система.

Традиционните строителни материали поглъщат слънчевата радиация и след това я отдават под формата на топлина. Поради това обикновено в градовете е с няколко градуса с по-горещо отколкото в заобикалящите ги местности. Бетонът, тухлите, асфалтът са изместили зеленината от градовете, но въпреки това строителството и природата могат да съществуват съвместно и в синхрон, а зелените покриви и стени стават все по-популярни в света.

Зелените покриви биват 2 вида – екстензивни и интензивни покриви. При екстензивните е необходим много тънък почвен слой и минимална поддръжка, тъй като се използват непретенциозни растения, като седуми и различни други сукуленти.

Интензивният покрив обаче може да се оформи като истинска градина с дървета и храсти, където може да си направим пикник сред природата дори и да сме на двайстия етаж. Естествено, за да се изгради такава покривна конструкция са нужни здрави основи, които да издържат тежестта и последващи грижи - това все пак си е градина.

Зелените стени пък са живи саморегенериращи се системи от пълзящи растения. В зависимост от избора на растения, те могат да се променят през различните сезони, но също така могат и да са вечно зелени. Най-популярните растения за озеленяване на стени са бръшлян и различни видове лози (фалопия, партеноцисус), но освен това може да се използва клематис, глициния, бугенвилия, пасифлора и свръх ароматния жасмин.

Предимствата на зелените покриви и стени съвсем не се свеждат само до естетическата красота, а са многобройни, както за обитателите на самата сграда, така и за околната среда. Те осигуряват надеждна изолация и през зимата озеленените сгради са доста по-топли, а през лятото – по-хладни. Това води до намаляване на използваната енергия за отопление и охлаждане. Живите сгради са като естествени климатици за града, тъй като намаляват топлината, излъчвана от автомобилите, бетона, асфалта и другите сгради. Освен това те спомагат за намаляване на замърсяването, тъй като растенията имат способността да поглъщат значителни количества въглероден диоксид, серен диоксид, азотни оксиди, летливи органични съединения, тежки метали и други замърсители от въздуха, смога и падащите дъждове.

Зелените покриви и стени могат също така да намалят от 50 до 90% оттичащите се води при дъждове, като по този начин се предотвратяват наводнения и задръстване на канализационните системи. А когато растенията дишат, водата се изпарява и естественият воден цикъл се затваря.

Шумът е характерна черта на градската среда, но зелените покриви и стени служат като естествена бариера и значително намаляват шума и външните вибрации, а това прави вътрешната среда много по-приятна, намаляват се стресът и негативните емоции.

Зелените пространства осигуряват естествен хабитат и за множество полезни животинки и насекоми, които иначе почти не се срещат във все по-урбанизирания ни свят. И не на последно място, живите покриви и стени имат сериозно икономическо предимство - значително увеличават стойността на сградата, тъй като правят пейзажа много по-привлекателен.

Озеленяването на покривите не е ново явление. През Средновековието почти всички къщи в скандинавските страни са имали чимове върху покривите. Според някои историци пък едни от най-старите зелени покриви датират от повече от 500 години пр. Хр. и са ни познати като третото от Седемте чудеса на света – Висящите градини на Семирамида. Днес 10% от покривите в Германия са покрити със зеленина. Изчислено е, че ако всички покриви в градовете се озеленят, градската температура ще се редуцира със 7°С.

У нас като изключим самопоникналите дървета и храсти по някои полуразрушени сгради, озеленяването на покривните конструкции не е много популярно. Зелените стени също са рядкост. Допреди петнадесетина години обаче те бяха една от характерните черти на крайдунавска Силистра. В подножието на голяма част от блоковете имаше засадено „руско чудо“ - специален вид лоза, която за една година достига до третия етаж. А освен грозде собствено производство, руското чудо бе носител и на прохлада през лятото.

 По материали:

от Силвия Тулева